Здравейте и добре дошли в портфолиото ми. Тук ще се опитам да ви запозная с това, с което се занимавам. Ако и ма по-любопитни пък, ще разкажа малко за мен, за това какво обичам и кой съм. Ако не ви се чете, просто можете да преминете към другите части на сайта ми, ако пък ви е любопитно, нека да започваме.
Част 1: Увод
Роден съм в гр. Стара Загора и там съм отраснал, като не броим ваканциите, които съм прекарвал на селата ми. Растях щастливо и безгрижно докато не станах в 7-ми клас и една от учителките ми по рисуване…(всъщност забравих да спомена, че ме влечеше рисуването)…не ме попита “Ти къде мислиш да учиш догодина?”. Стори ми се доста интересен въпрос. Мислих, мислих около 1 ден и накрая след дълбок размисъл и дълъг съвет с нашите (около 5 мин.) реших, че няма да е лошо да се пробвам в някакво специализирано и елитно училище каквото беше тогава ХГ-то в Казанлък.
Част 2: Средно образование
След 1 седмица подготовка и уроци, най-накрая дойде денят на кандидатстването – тук ще съкратя малко разказа, че и без туй стана много разточително – приеха ме! Така започна моят 5 годишен самостоятелен престой в Казанлък. Влязох със специалност “Промишлен дизайн” и с такава си излязох. По това време си намерих доста приятели там, като един от тя все още е с мен – колегата ми. С него рисувахме насам-натам, правихме за забавление плакати на тогавашни ученически групи за концертите им и дори веднъж направихме плакат на тогава никому неизвестната група ОСТАВА.
Част 3: После
Завърших и пред мен беше дилемата: А сега накъде? Реших – София – НАТФИЗ. Щях да се пробвам с Анимация. Отново 1 седмица подготвителни курсове и накая…нищо. Така и не успях да влезна там, поради простата причина, че нямах пари, малко бройки приемаха, тоя беше син на…, а оня пък чичо му… знаете как е. Преглътнах падението и влезнах в казармата.
Част 4: Казармата
Нищо интересно. Като повечето казарми, като изключим, че бях на по-лек режим. Бях в София във ВВИСУ “Любен Каравелов” или казано по-накратко висше, военно, инженерно, строително училище и т.н. Направиха ме радио-телеграфист и между другото 1-2 пъти хванах автомат с кодовото название АК 7.62 каквото и да означава това. След 5 месечен престой ме повишиха и ме пратиха по родния край в едно поделение да се забавлявам. Ядене, пиене – забавлявах се, а накрая се уволних с голямо удоволствие.
Част 5: Висше образование
След казармата отново реших да се кандидатирам за студент. Този път реших, че няма файда да пробвам в НАТФИЗ и за това от нямане къде другаде се забих в НБУ. Пробвах със специалностите АРТ Дизайн (при целия ми дизайнерски опит и култура, още не мога да си обясня какво беше това) и като 2-ра специалност Анимация. Приеха ме и 2-те. Аз реших обаче да стана аниматор, понеже от дизайна достатъчно бях видял за 5 години в Казанлък. Учих, учих…4 години и точно преди да завърша започнах работа в Народен театър “Ив. Вазов”, като оператор на пулт – осветление, която ми уби почти цялото време, затова и прекъснах за известно време. За сметка на това пък се нагледах на театър за няколко живота напред. Малко по късно започнах работа и в една рекламна фирма като графичен дизайнер и с течение на времето станах главен дизайнер там. Малко по-късно съвсем случайно открих бъдещата си жена в театъра, оженихме се и сега чакаме хубаво женско бебе.
Част 6: Сега
Сега животът продължава.
КРАЙ
——————————
Послепис: А, между другото, казвам се Стилиян Пенев 
Скорошни коментари